Постинг
15.08.2010 12:17 -
Ден
Ля ля ля ля... както се припява в песента, която слушам в момента... Пълна липса на синхрон между здравословното ми състояние и настроението ми. Болна съм... айде сега чак пък болна (много сериозно ми звучи така казано), да речем, че не съм здрава. Ако спра да мисля за малко за дискомфорта какво е да си болен (т.е. не съвсем здрав) през август и... какво пък толкова ми има. Слушам си весела музичка (не само като мелодия и текстовете си ги бива да поразсмеят човек), радвам се на живота, бих потанцувала с удоволствие, ама не съм сигурна как ще го възприеме домашният любимец... макар че, що пък да не потанцувам напук на това как може или не може да се възприеме :)
Дребно лирическо отклонение: Много лош навик съм придобила да слагам смайлчета из текстовете си... Където и когато се усмихна (аз на лицето си) и току сложа текстова усмивчица. Да, ама аз много се усмихвам и смайлчетата почнаха да ми изместват пунктуацията. Няма вече такъв филм като точка, запетая, не-знам-си-какво още... има :) Правя го дори като пиша на хартия с химикал. Леле, колко е назадничаво (тук визирам обратното на напредничаво, да не си помислите нещо друго), да си имам дневник, който не е в електронен вариант. Да, ама аз си имам :) и си го харесвам много. Едно малко тетрадче с твърди корици и интересни картинки, което ми споделя моментите. (Успях да направя отклонение в отклонението... типично!) Нооо... да си дойда на думата и направо си идвам... Ползването на смайлчета може да не е литературно, ама е усмихнато, а може и намигнато ;) - край на лирическото отклонение (поне на това).
Такааа... танците ще ги отложим за друг ден, понеже станах да си сипя вода и главата ми се завъртя доста поетично и съвсем не е като да е било приятно, може пък по-скоро земята да реши да ускори въртенето си около главата ми... знам ли и аз кое е по-правилно да се каже.
Освобождавам ви от присъствието си и отивам да си запълвам деня с усмихващи нещица :)
Само да си поздравя именничките по-напред.
Специално за Манка и малка Мими - цуненки, гушенки, обичанки... Да са ми живи и здрави най-първо, останалото... си е останало :) Сега ще намеря някоя детска песничка по случая и не съм сигурна за кое дете ще е повече :)))))
Дребно лирическо отклонение: Много лош навик съм придобила да слагам смайлчета из текстовете си... Където и когато се усмихна (аз на лицето си) и току сложа текстова усмивчица. Да, ама аз много се усмихвам и смайлчетата почнаха да ми изместват пунктуацията. Няма вече такъв филм като точка, запетая, не-знам-си-какво още... има :) Правя го дори като пиша на хартия с химикал. Леле, колко е назадничаво (тук визирам обратното на напредничаво, да не си помислите нещо друго), да си имам дневник, който не е в електронен вариант. Да, ама аз си имам :) и си го харесвам много. Едно малко тетрадче с твърди корици и интересни картинки, което ми споделя моментите. (Успях да направя отклонение в отклонението... типично!) Нооо... да си дойда на думата и направо си идвам... Ползването на смайлчета може да не е литературно, ама е усмихнато, а може и намигнато ;) - край на лирическото отклонение (поне на това).
Такааа... танците ще ги отложим за друг ден, понеже станах да си сипя вода и главата ми се завъртя доста поетично и съвсем не е като да е било приятно, може пък по-скоро земята да реши да ускори въртенето си около главата ми... знам ли и аз кое е по-правилно да се каже.
Освобождавам ви от присъствието си и отивам да си запълвам деня с усмихващи нещица :)
Само да си поздравя именничките по-напред.
Специално за Манка и малка Мими - цуненки, гушенки, обичанки... Да са ми живи и здрави най-първо, останалото... си е останало :) Сега ще намеря някоя детска песничка по случая и не съм сигурна за кое дете ще е повече :)))))
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 436
