Случвало ли ви се е да се събудите с усмивка в душата и на лицето си? Да изпитвате едно вътрешно блаженство и доволство, едно спокойно, лежерно, мелодично, хармонично състояние? Да сте забравили кои сте, къде сте, какви са прозаичните ви грижи, да не помните, че съществува ежедневната рутина... Целите да сте просто една усмивка и щастие... вие да сте щастието, не то да е във вас. Може да ме разбере само човек, който го е изживявал поне веднъж... От сърце ми се иска да ме разбирате :)