Не ми е ден! Пък може и да ми е... Зависи от гледната точка.
На път за работа ми предложиха да целунат едната ми гърда по случай първа пролет!!! Понеже това предложение ме свари явно неподготвена (тъй като стана на нетипично място, а именно до една кафе машина) (като се замисля, всъщност не само по тази причина), останах за няколко мига с неестествено увиснала мандибула, пък на мен рядко ми засича точно тая част на организма. Възмутих се вътрешно, без да давам особен признак на живот по образа си, това като първа реакция, пък недоволството у мен лавинообразно започна да набира скорост. Пък мене като ми се насъбере недоволство, ставам леко саркастична... лекинко... саркастичничка... Та, с увеличаването на кафето в чашката на мен ми се понасъбра достатъчно количество недоволство, че да реша да "ощастливя" обекта като отреагирам по някакъв начин. „Чакай малко, викам аз на кандидат-целувача, повдигайки вежди, че тя първа пролет мина и замина!” Усещам как онзи постепенно, но сигурно, се втрещява насреща ми. Неочаквано му дойде някак си реакцията ми. „Хайде, викам му, ако не забравиш, догодина за първа пролет можеш да оферираш целувки за двете”. Смигнах му, трудно сдържайки да не му се изхиля с глас насреща, взех си кафенцето и към офиса.
Ей така с моя ден... А още края не му се види...
а ти с тоя си лекичък сарказъм дали не си го пък уплашила "кандидат-целувача" и догодина да се позамисли дали да поиска да ти честити, а?!
е, поне и двамата ще сте подготвени за всякаква ситуация - това им е хубавото на различните гледни точки...