Постинг
28.07.2009 13:00 -
За споренето
След снощното лягане в 2 часа и екстремно събуждане в 3, днес направо съм... да кажем, кълбо от емоции. Емоциите са положителни, да не си помислите нещо друго, при мен отрицателните емоции са толкова редки, че почти не се срещат :). Въпрос на личен поглед върху нещата от живота, предполагам. Малко са хората, които могат да ме изкарат от равновесие, а да ме ядоса нещо е почти невероятно (случвало се е, но не ме държи дълго), пък и доста талант се иска да притежава някой, та да ми въздейства по този начин. А и тая седмица съм пълен Дзен... така че не мога да си представя кое може да е това нещо, което би ме дестабилизирало емоционално. Дано не ми се наложи и да си представям, де :)))
Дяволчетата в мен напират и ми се спори много с хората. Впускам се тия дни в луди спорове с всичките им прилежащи - многословие, аргументации, изясняване, разгорещаване, охлаждане, пак разгорещяване, оборване, съгласяване донякъде и пак зверско противопоставяне - и така с часове. Обожавам да споря! Не е много сложно да си намеря и опоненти, щото вечно има някоя тема, по която имам нестандартно виждане, и все някой има неблагоразумието да почне да ме убеждава, че не съм права. Хахаха, тия хора обикновено не знаят какво ги чака... Не съм лоша към хората при споровете, но ако мисля, че съм права, обикновено не отстъпвам и на сантиметър, и става страхотно шоу. Споренето си е страшно забавно, когато става между достатъчно възпитани хора, които не преминават границата на вежливостта, уважават се и ценят качествата и уменията на опонента.
Имам тактика, която винаги е била успешна при спорове. Обикновено аз трудно излизам от равновесие и споря с доста хладни откъм силни страсти емоции, но съм многословна и околните винаги бъркат това с разпалване, още повече, че понякога имам остър език, но само понякога, защото се контролирам в това отношение. Старая се да проваля концентрацията на стоящия срещу мен още от самото начало, това много помага. Силно емоционалните хора трудно задържат вниманието си върху самия спор и започват да нападат по други линии и така се разпиляват, че накрая сами се объркват. Все пак едно от любимите ми изразчета е - "Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги!" :))) Няма по-безпомощно същество от объркания човек.
Избягвам да споря на теми, които са ми малко познати, защото считам, че тук битката е загубена още на старта. Не че няма да успея да победя и в такъв спор понякога, но ще ми е ясно, че успехът ми се дължи не на факта, че съм права, а на това, че боравя лесно с думите и отвреме-навреме удрям с тях по-силно от камшик, въпреки че се старая да не се получава така. Не е работата да се спори на инат. Споровете са, за да се установи правилността на нещо, а не да се наложи чуждо мнение на някого и да се надделее само и единствено с красноречие или поради недостатъчна обиграност на опонента.
Ами, обожавам да споря, какво повече мога да кажа... Приятелите ми знаят това до болка. Понякога е по-силно от мен и обикновено ми е много забавно. Знам, че и околните също се забавляват, защото закачливите подмятания и смехът са неизменни спътници на този процес. Понякога съм саркастична, но само понякога :))) (Много ми е интересно Кроколинка как ще реагира на това точно изречение :))))
Прекрасен ден на всички!
Дяволчетата в мен напират и ми се спори много с хората. Впускам се тия дни в луди спорове с всичките им прилежащи - многословие, аргументации, изясняване, разгорещаване, охлаждане, пак разгорещяване, оборване, съгласяване донякъде и пак зверско противопоставяне - и така с часове. Обожавам да споря! Не е много сложно да си намеря и опоненти, щото вечно има някоя тема, по която имам нестандартно виждане, и все някой има неблагоразумието да почне да ме убеждава, че не съм права. Хахаха, тия хора обикновено не знаят какво ги чака... Не съм лоша към хората при споровете, но ако мисля, че съм права, обикновено не отстъпвам и на сантиметър, и става страхотно шоу. Споренето си е страшно забавно, когато става между достатъчно възпитани хора, които не преминават границата на вежливостта, уважават се и ценят качествата и уменията на опонента.
Имам тактика, която винаги е била успешна при спорове. Обикновено аз трудно излизам от равновесие и споря с доста хладни откъм силни страсти емоции, но съм многословна и околните винаги бъркат това с разпалване, още повече, че понякога имам остър език, но само понякога, защото се контролирам в това отношение. Старая се да проваля концентрацията на стоящия срещу мен още от самото начало, това много помага. Силно емоционалните хора трудно задържат вниманието си върху самия спор и започват да нападат по други линии и така се разпиляват, че накрая сами се объркват. Все пак едно от любимите ми изразчета е - "Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги!" :))) Няма по-безпомощно същество от объркания човек.
Избягвам да споря на теми, които са ми малко познати, защото считам, че тук битката е загубена още на старта. Не че няма да успея да победя и в такъв спор понякога, но ще ми е ясно, че успехът ми се дължи не на факта, че съм права, а на това, че боравя лесно с думите и отвреме-навреме удрям с тях по-силно от камшик, въпреки че се старая да не се получава така. Не е работата да се спори на инат. Споровете са, за да се установи правилността на нещо, а не да се наложи чуждо мнение на някого и да се надделее само и единствено с красноречие или поради недостатъчна обиграност на опонента.
Ами, обожавам да споря, какво повече мога да кажа... Приятелите ми знаят това до болка. Понякога е по-силно от мен и обикновено ми е много забавно. Знам, че и околните също се забавляват, защото закачливите подмятания и смехът са неизменни спътници на този процес. Понякога съм саркастична, но само понякога :))) (Много ми е интересно Кроколинка как ще реагира на това точно изречение :))))
Прекрасен ден на всички!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 436
